ДРУГИТЕ ЗА НАС
Казвам се Василена Василева и имах огромното щастие да прекарам 13 години в СУ „Димитър Талев”, гр. Добрич.
Истината е, че това бяха най-хубавите ми години, за които с умиление си спомням. Приятелства, раздели, любови - докато пиша това, всичко минава като лента пред очите ми.
Постъпих в това училище през далечната 2005 г. /преди цели 19 години!/ в предучилищната група на г-жа Данка Иванова. Малко дете, изплашено какво го очаква, ококорило очи, преминаващо през огромната шестица, окичена с цветя. И така, първо се научих да чета, да пиша и да смятам.
През годините в училище аз се изградих като човек, личност. Разбрах какво значи да се учиш, да се учиш от другите, да знаеш и да се съмняваш, да искаш още и да търсиш, защото търсейки, откриваме себе си.
Училище „Талев“ е един безценен извор, който ми е дал много, но дали аз съм дала достатъчно за него? Спомням си за поговорката „Можеш да закараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие вода”. Години по-късно, пишейки това, ми се искаше да съм била малко по-жадна. И ако ти, Талевецо, четеш това, не си пести глътките! Греби с пълни шепи, пий, докато можеш!
Днес, няколко години по-късно, на 25 години, правоспособен и работещ юрист, в който и край да се намирам в България, аз мога със самочувствие и с гордо вдигната глава да заявя, че съм Талевец, възпитаник на СУ „Димитър Талев”!
За мен беше чест да бъда част от живота на “Талев“. След мен ще идват и други, отново изправени пред непознатото. И те ще се вълнуват и страхуват като мен. Но аз знам вече със сигурност, че когато излизат за последен път от своите класни стаи, ще се обърнат с насълзени очи и няма да са сгрешили, че са избрали именно това училище за свое, както го знам сега и аз. Това го знае и по-голямата ми сестра, възпитаник на „Талев“, ще го знае и по-малката ми сестра- също Талевец…
Учителството не е професия. Учителството е призвание - най-висшето, най-трудното и най-благородното призвание…създаването на хора- личности.
Сърдечни благодарности на всички мои учители и на ръководството на СУ „Димитър Талев”, че в работата си винаги са влагали обич, морал и чувство за отговорнос!
С уважение,
Василена Василева
7 години любов към знанието, оставили отпечатък за цял живот
Така бих озаглавила своите 7 години в училище „Димитър Талев“ в Добрич, където бях от първите си училищни стъпки до ключовия за всички седми клас. Всички първи неща са изпълнени с любопитство, но и страх; с вдъхновение, но и неувереност. Радвам се, че моите първи училищни трепети бяха в училище, в което страхът и неувереността бързо биват заменени от спокойствие и искрена радост, че съм точно в това училище, с точно тези преподаватели и съученици. А коя съм аз всъщност?
Аз съм Виктория Симеонова и съм репортер и главен редактор на медийната платформа Gospodari.com. Вече 8 години съм част от екипа на „Господарите“, след като започнах като стажант-репортер и извървях всички стъпки по настоящата си позиция. Зад гърба си имам разследвания за корупция и измами за милиони, много хора, на които съм успяла да помогна с работата си, както и десетки награди за журналистика. Член съм на Асоциацията на европейските журналисти в България, пиша и за PressOne – едно от качествените румънски издания на екологична тематика. Завърших бакалавърска степен по журналистика и магистърска по продуцентство и креативна индустрия в СУ „Свети Климент Охридски“, като бях избрана за „Студент на годината“ в категория „Социални науки“ през 2019 година. Но стига за мен – нека ви разкажа малко повече за училището, в което направих първите си стъпки към знанието.
През вече далечната 2003 година бях първокласничка. Когато с баба ми избирахме училище, стигнахме до СУ „Димитър Талев“. Още влизайки в него, бях сигурна, че това ще бъде моето училище. Усетих любовта в погледите на учителите, които ни посрещнаха там – настоящият директор госпожа Весела Панчева и първият ми класен ръководител – госпожа Маринела Неделчева. Така през септември бях в първи клас точно в „Талев“. Помня онова първо тържество на стълбите, на което рецитирах пред погледите на стотици деца, учители и родители. Помня тръпката години по-късно на същите стълби да бъда водещ, да ме награждават, да се смея, да съм уморена и едва да намирам сили за още едно стъпало, докато балансирам между училището, школата по пиано, театъра и безброй други задачи, да роня горчиви сълзи от умиление, че това училище ще ми липсва.
Но да се върнем в първи клас. Макар вече да знаех да чета и пиша, това, което не знаех, беше как се оцелява в среда с различни от мен деца, които тепърва се учат на всичко. Е, не беше лесно. Може би не бях най-примерната ученичка, може би често избухвах заради неща, които днес изглеждат смешни, но всъщност в класа на госпожа Маринела Неделчева се научих на търпение, на любов и на екипност – все качества, които са повече от ценни и днес, толкова години по-късно. В клуба по литературно творчество за първи път писах стихотворения и разкази и някак правих първите стъпки към мечтата си – един ден с гласа си да променям света. Тук е мястото да спомена и изключително отдадените на работата си с нас, тогавашните деца, учители Даниела Еленкова по английски, Саша Димитрова и Велимира Проданова по информационни технологии и Георги Георгиев по музика – те даваха всичко от себе си да „запалят“ у нас любовта не само към учебните предмети, а и към самите език, технологии и изкуство.
Трудният за много деца пети клас за мен и моите съученици беше по-скоро вдъхновяващо предизвикателство. Тогава се запознахме с още много Учители с главно У, които оставиха своите „следи“ в умовете и най-вече в сърцата ни. Пиша тези редове благодарение на страхотната ни преподавателка по български език и литература Иванка Михайлова, която ме направи още по-критична към мен самата, но и ме вдъхнови да следвам мечтите си непреклонно, независимо от предизвикателствата. Благодарна съм разбира се и на класната ни ръководителка госпожа Лилия Кръстева, която макар да знаеше, че математиката не ми е точно тръпка, с радост посрещаше новините за всички мои изяви в сферата на изкуството и ме подкрепяше във всяко начинание. Няма да продължа с изброяването на имена, за да не пропусна някого, но ще кажа само едно – тези учители направиха от мен и съучениците ми най-вече Хора, които можем да различаваме добро от зло, да бъдем активни и съвестни и да следваме мечтите си. А какво по-важно от това умение може да даде едно училище? В приятелска среда с всичко необходимо да се чувстваме добре, ние израснахме пред очите на преподавателите си. Научихме се не просто да приемаме фактите, но и да сме критични към тях. Да работим в екип, за да постигаме успехи заедно. Имахме възможност да упражняваме любимите си хобита и да се срещаме със свои връстници от други европейски държави – а с това далеч не могат да се похвалят всички деца на 10-15 години. Тогава може би не си давахме сметка, но днес знам, че всички тези срещи и инициативи са ме научили да бъда по-мотивирана, по-толерантна, по-отдадена на каузата да подобрявам не само своя живот, но и този на другите.
Училище „Димитър Талев“ ще бъде винаги моята голяма училищна любов….и днес с гордост се връщам към тези първи седем години. А още по-голяма е гордостта ми, като виждам как училището днес е модерно, иновативно, как учениците използват роботи, имат собствена телевизия, танцуват, пеят, творят и сбъдват мечтите си. Пожелавам им да продължават да го правят – все така вдъхновени!
А аз – аз ще продължавам да подкрепям каузите на училище „Димитър Талев“. Защото знам, че си заслужава. И заради децата, които заслужават не просто да извървят пътя до мечтите си, а да го направят в най-приятелската и вдъхновяваща среда – там, където бях и аз преди… вече доста години.
Виктория Симеонова- бивш ученик
В своето израстване и развитие всеки човек преминава през няколко основни етапа в своя живот. Едни от най-ярките години, поставящи основи в изграждането ни като личност, са годините именно в училище.
Далечната 1992г.! Още помня вълнението, което изпитвах на първия учебен ден. Усмивката и обичта, с която ни посрещнаха нашите учители, знанията които придобихме и щастливите ни мигове, прекарани в тази сграда. Днес след толкова години, имайки наблюдения върху развитието на СУ „Димитър Талев“, мога смело да потвърдя огромната промяна, завидните успехи и постижения, променили изцяло облика на училището. Модерните стаи, в които учат децата, иновативните кабинети, професионалното оборудване за развитието на знанията и уменията на нашите деца са неща, постигнати с много труд и общите усилия на всички учители през всички тези години. Учители, които години наред, капка по капка добавяха стойност в модернизирането на училището и създаването на по-добри условия за своите ученици. Това ме води към мисълта, че промяната навън идва от промяната отвътре. Много са институциите, които искат да променят света около себе си. Малцина са обаче онези, които осъзнато планират и мислят за промяна в начина на сътрудничество и взаимодейстивие - вътре в екипите си. Създаването на такъв екип от отдадени, амбициозни, мотивиращи и раздаващи се професионалисти в СУ „Димитър Талев" води неминуемо както до подобрение на материалната база, така и до нещо още по-важно и необходимо на обществото ни - възпитано и образовано младо поколение. Тук работят не учители, а истински вдъхновители. Те не са просто носители на знанието, а хора, откриващи заложбите на децата, провокиращи тяхното въображение и идеи, подкрепящи техните опити. Учат децата на толерантност и уважение един към друг, как да използват наученото до момента, за да направят света едно по-добро място за всички и паралелно с това да градят очертанията на собственото си бъдеще. Благодарна съм и щастлива, че получих основите на своето образование точно тук! Благодарна съм и щастлива, че днес, след толкова години, и моето дете има възможността да се учи и развива в Иновативно средно училище „Димиът Талев"! Благодаря ви!
Кремена Веселинова Игнатова- Георгиева, бивш ученик; родител; председател на Училищното настоятелство
Преди време една много мила дама се свърза с мен с молба да ползва мои материали за намаляване на хранителните отпадъци за семинар, който подготвя в училище в Добрич. Представете си моята радост!
Благодаря на Ивайла Петрова за вниманието и доверието! Браво на нея, на Марияна Узунова и на д-р Весела Панчева, директор на СУ „Димитър Талев“ в Добрич за това, което са сътворили за децата. Споделям част от дейностите им, за да адмирираме и да се вдъхновим от техния пример:
На 23.11.2023г. в СУ „Димитър Талев“ гр. Добрич се проведе семинар на тема „Училищата като двигател по пътя към климатична неутралност в градовете“.
СУ „Димитър Талев“ гр. Добрич е едно от четирите училища от България, което участва в международен проект „Визия 2045“ с партньори в този проект:
· Независим институт по околната среда - Берлин
· Национален доверителен екофонд - България
· Асоциация на общините „Енергийни градове“- Краков, Полша
· Регионална енергийна агенция, Словения
Проектът ВИЗИЯ 2045 има за цел да подкрепи училищата по пътя им към климатична неутралност.
Целта на работните срещи и уъркшоповете е участниците да се запознаят с концепцията за климатична неутралност и да бъде разработена колективна визия за климатично неутрално бъдеще.
В края на събитието, всички заедно подредихме пътна карта- времева линия със създадените идеи и дейности за намаляване на въглеродния отпечатък.
Ние сме убедени, че има смисъл! Колкото и малко и незначително да изглежда отделното човешко усилие, то е сигурна стъпка напрeд – стъпка към един по-зелен свят!
Мечтая си във всяко училище в България ежегодно да има подобни инициативи и събития!
Кристина Орсова- маркетинг специалист, блогър, автор на книгата „Юнашко камъче“
СУ „Димитър Талев“, Добрич- Една от най-добрите учебни бази, в които съм бил, но и един от най-сплотените и добри колективи! Едно чудесно партньорство, което дава възможност на работа по втори проект там, а убеден съм, че ще имаме и още много общи дейности вбъдеще. Едно място, където с удоволствие застанах пред любознателни деца, за да си говорим за модерни технологии, различни перспективи и нови посоки.
Кристиан Кирилов- преподавател в ЧУ „Izzi Science for Kids“,дрон пилот, член на екипа на geograf.bg, Национален доверителен екофонд
Големият ми син завърши 12. клас в СУ “Димитър Талев”, малкият сега е 6. клас с намерение да остане до края. “Талев” е много добро училище за развитие на нашите деца. Не само на моето
Костадин Костадинов, родител.
Когато за първи път стъпих в това училище, си казах: "Колко ще е хубаво децата ми да учат на такова място, като пораснат!" Добрич трябва да пази СУ "Димитър Талев" - рядко в днешно време има училища, изпълнени с такъв дух, ентусиазъм и съчетало модерното с традицията! И учителите, и децата, и мястото говорят на онзи език, който ти се иска да слушаш!...
Божана Михайлова- управител на Център за образование и образователни услуги „Креативност“
От това училище излизат много подготвени и реализирани ученици. Колективът от преподаватели е на ниво, знаещи, можещи и интелегентни! Моят внук беше със специални потребности и беше обгрижван от целия педагогически колектив с уникален подход към него! …Това училище е едно от най модерните в иновации!
Мария Тодорова- родител
Няма по яко училище от СУ „Димитър Талев“!
Елина Димитрова- бивш ученик
Аз съм учила до 8-ми клас в СУ „Димитър Талев“, но моите съученици повечето завършиха там! Това училище е с престиж. Искам и моите деца да учат в него след време!
Иванка Мигленова Петрова- бивш ученик
Всички учители на това училище дават знания и много подготовка да се научат и докажат децата в това училище. Те имат добро бъдеще, защото учат със своите всеотдайни преподаватели!
Росица Димитрова- родител
За мен лично“ Талев“ беше трамплинът занапред.
Елица Иванова- бивш ученик випуск 2011
Горд съм, че съм завършил в това страхотно училище, което създаде невероятни хора!
Георги Димитров - бивш ученик випуск 2011
Аз избрах точно след 8-ми клас да продължа обучението си в СУ „Димитър Талев“ и не съжалявам нито за миг. Учебната база е модерна, учителите са страхотни професионалисти, които освен че ни преподаваха учебния материал, ни научиха и как да бъдем човеци с главно „Ч“. Профилът на моята паралелка беше „Информационни технологии“. Някои от нас продължиха с изучаването на компютърни науки и в университета, други поеха по различни пътища, но на всички наученото през годинте ни беше от полза! От сърце благодаря на всичките си учители!
Грациела Василева- бивш ученик, випуск 2011
Както аз, така и други ученици можехме да изберем други училища и гимназии, но избрахме „Талев“! През годините освен редовния учебен процес сме работили по различни проекти, благодарение на които всеки имаше възможност да посети различна държава и да обменим опит с други европейски училища, учители и ученици.
Елица Иванова- бивш ученик випуск 2011
